Самите САЩ може да са най-големият губещ на тези избори

Авторът е помощник на FT, ръководител на Центъра за демократични тактики, София, и помощник в IWM Виена

До момента сега, в който патронът на предстоящ палач покоси ухото на Доналд Тръмп, президентските избори в Съединени американски щати изглеждаха като трагикомичен конфликт сред „ наказаните ” и „ слабите ”. Провалът на представянето на възрастния Джо Байдън в неотдавнашния спор с неговия съвсем толкоз възрастен предходник подхрани към този момент възходящото чувство, че американската народна власт е в заплаха, без значение кой ще завоюва през ноември.

Покушението против Тръмп фрапантно ускори това чувство за рецесия. И ужасното навлизане на принуждение в акцията донесе със себе си призрака на демокрацията, трансформирала се в революция.

Онези от нас отвън Америка желаеха да гласоподават на избори в Съединени американски щати. Те постоянно са изглеждали по-драматични, непредсказуеми, театрални и поредни от всичко, което нашите лични демокрации биха могли да сервират - да не приказваме за наследяването на гериатрични водачи в остарелия Съветски съюз, режисираните избори в Русия през днешния ден или зашеметяващите конгреси на Китайската комунистическа партия.

През 2008 година, да вземем за пример, мнозина по света щяха да се възползват от шанса да пернат лоста за Барак Обама - тъкмо както в миналото хората мечтаеха да пътуват в открития космос. И през 2020 година повече от няколко чужденци бяха нетърпеливи да сложат палец на везната, с цел да решат ориста на акцията за преизбиране на Тръмп.

Тази година обаче може да е тази, в която изборите в Съединени американски щати най-после губи своята магия. Анкетата от ноември е може би най-важната от генерации. Но говорейки с хора отвън Съединени американски щати, към този момент не ги слушам да си фантазират за присъединяване в единствените избори, които имат значение. Експерти по целия свят вярно настояват, че Америка е изправена пред трагичен избор. Но нещо се промени. Погледнат отдалече, контрастът сред Байдън и Тръмп не наподобява толкоз внезапен, колкото някога може да наподобява. Хората просто виждат двама старци, които са били непопулярни президенти.

В доста обсъждана скорошна публикация историкът Найл Фъргюсън твърди, че сравненията сред днешната геронтократична политика в Америка и последните години на Съветския съюз са подвеждащи, въпреки всичко също са показателни. Той има право: сравненията не са прогнози, а предизвестия.

Вашингтон през 2024 година сигурно не е Москва от края на 80-те години. Американската стопанска система е мощна, американската войска е страхотна и хората към момента рискуват живота си, с цел да дойдат в Америка. И въпреки всичко се появява консенсус, че както се случи към края на Съветския съюз, американското общество е в рецесия и американската мощност е в крах.

При неналичието на някаква трагична смяна, Съединени американски щати и тяхното световно въздействие може да са най-големият губещ на тези избори. Колкото повече Америка наподобява обхваната от рецесия и рискова - и стрелбата в Пенсилвания този уикенд единствено ще способства за това - толкоз повече страната се нуждае от президент, който може да приказва за и да съставлява бъдещето.

В 1982 година Леонид Брежнев, генералният секретар на Съветската комунистическа партия, умря на 75-годишна възраст. Подобно на доста от сътрудниците си в Политбюро, той беше остарял и болен. Той беше сменен от шефа на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Юрий Андропов.  Андропов имаше упоритостта да обнови или най-малко да дисциплинира руския режим. Но той също беше възрастен и безсилен и умря единствено 15 месеца след встъпването си в служба.

Андропов беше завещан от 73-годишния Константин Черненко. Какво е желал да направи Черненко е незнайно, тъй като той също умря единствено година след възкачването си. Когато Михаил Горбачов, най-младият член на Политбюро, пристигна на власт през 1985 година, задачата за възобновяване на режима се трансформира в задача невъзможна.

Бях на двадесет години, когато всичко това се случи и наследяването на погребенията оформиха визията ми за комунистическия режим и неговото бъдеще повече от всичко друго. Може да се каже, че Съветският съюз е починал от изтощението на редене на опашки, с цел да се сбогуват със своите водачи.

Идните месеци ще оформят визията за американската народна власт както за млади, по този начин и за остарели, жители и чужденци. Магията на демокрацията е в нейната дарба за възобновяване и самокоригиране. В това отношение нито успеха на Байдън, нито на Тръмп наподобява като среща с бъдещето. Байдън е доблестен бранител на един липсващ свят, до момента в който Тръмп за жалост бърка отмъщението с великолепие.

Лагерът на Байдън би трябвало да осъзнае, че в моменти като настоящия, по-големият риск е да не се рискува. Ако хората към този момент не чакат, че демокрацията може да се промени сама в миг на рецесия, тя ще е изгубила най-важното си преимущество пред недемократичните режими.